Кои сме ние?

Здравейте! Аз съм Снежана.

На кратко ми викат Снежо или бабо Ежо. А когато наречат Таралежово „комплекс“, не се сдържам, вирвам нос и се самонаричам „регионален мениджър“.

Иначе откакто живея на село открих, че освен лятно топло и слънчево, обичам и пролетно дъждовно, и есенно мъгливо, и зимно снежно.

Може да ми звъннете на тел. 0885 359 097

А това е Олег

Той е професионалист и яде крем-карамела от тенджера, купичките са за аматьори.

Той е човекът, заради който старите къщи запазиха стария си дух. Олег ще ви е заредил печките и камината и ще е нацепил подпалки за утре.

Ако ви трябва гаечен ключ 13, яромелка или оная шпакла със странна форма, дето никой не й знае името – обърнете се към него.

Мечо

Не знам дали му личи, но е най-големия лигльо на света. Ако трябва да избира между пържола и чесане по корема и зад ушите – пържолата ще загуби.

Ще го познаете по това, че е голям, космат, лае басово и маха с опашка. Спи навън и не му пречи, когато е побелял от снега. Пази двора от лисици и белки.

Роро (алармата)

Роро е тя, Роня. За разлика от Мечо тя не е лигла, а глезла. Спи до печката и те буди през нощта, за да сложиш още дърва. Когато си на масата, те гледа тъжно с едни влажни кафяви очи. През останалото време или тича през гората, или подкокоросва Мечо да лае по котките пред оградата.

Петьо

Негова е грижата да имаме четири щастливи кокошки, които да ни снасят шарени яйца за крем-карамела, миш-маша и бухтичките.

Scroll to Top