Луд умора нема

Като малък ти е скучно при баба. Като порастеш, искаш пак там.

Но да видиш има мъже, които са готови да мият чинии на поточна линия.

Никой не знае кой още е около теб, докато си пиеш кафето.

Старо въже, полилей и няколко ковьорчета

Гардеробът е пълен с чисти стари, леко намирисващи на мухъл

Пак няма вода, нищо, че има мивка. Кафето е турско, на примус

Ако ще вали – не се ходи на село. Защото вътре не е уютно да се седи дълго време.

Всеки с четка и  по една кутия боя. Всяка боя – различен цвят. Накрая ми казаха, че мебелите били като в соц детска градина. Ама поне не миришеха на мухьл.

Вижда се цялата сътворена шарения. Направо ме е срам, какви греди горяхме, но така бяха натрупани на земята, че всичките бяха изгнили.

Започвам да събирам разни дреболии, които ми харесват. Историята  е с тъжен край – пълководеца Диди изхвърли всичко за вторични, докато не гледам.

Няколко години нищо ново. Освен че почвам да зарибявам все повече хора да идват насам с мен.

Нещата се забързват. Не съм сигурна, но вътре на пода може би вече има и плочки, вместо балатум и талашит.

Новата дограма пускаше реки вътре, когато вали ветровито, но калинките в къщата занчително намаляха.

Изринах всички смърдящи и мухлясали дрехи мебели. Не знам колко курса се направиха до бунището. Много. Тази снимка не съм я показвала на мама, защото ми е мил живота.

Започнаха да се подреждат на купчинки разпръснантите из целия двор керемиди, тухли, дървен материал.

Вътре започва да става по-уютно. На двора има още много работа.

Дори и деца!

Въобще, тая 2014 година – много новости. И ще продължават.

Шкафове, легло. Ехеее.

… още седи в двора : (

Контакти, печка и възглавници.

На баба Диди любимото кофторче. И на мен отдавна вече са ми любими.

Това стърчащото по средата сме ние. Вторият етаж на къщата още не е измазан.

И вече Дара също е част от Белишката история.

Най-накрая генерално разчистване на двора. Господ здраве да му дава на Нурджан и на неговите момчета.

Рязане на изгнили дървета, горене на боклуци, пак сортиране на керемиди и тухли, подреждане на дърва за горене.

Пълно щастие.

Това задоволство не може да се опише с думи. Но.

Прахолякът продължи няколко часа, докато не се стигна до водата. А шумът – няколко дни.

Сондаджията беше велик. Кльощав несвъртел с огромни лапи. Трябва да му викаш като говориш, защото казва, че е оглушал от машината. Но иначе подслушва дали капе водата в дупката, сложил  един парцал между тръбите и ухото си, за да не му пари.

Има батерия на чешмата, ама няма хидрофор. Още сме на бидони.

Най-накрая да е красиво и отвън. Тези майстори не искам никога повече да ги вижда, но поне на пръв поглед стана беличко и чисто.

Нищо, че е извън вратата, поне е долепена до къщата. На баба Диди мечтата.

Вече има вода вътре. Септична яма още не.

Не знам Тишо колко време прекара на Белица за тоците. Бая.

Борето също е тук с някакви тръби, идея си нямам за какво.

… още малко и е готова

Може би останаха 2 или 3 греди несменени

Няма страшно, има как да дойдат подаръците

Това не е последната врата де. И Калоян измаза на втория етаж стените и таваните

Зазимих всичко, спрях водата, махнах филтрите, източих казанчетата и бойлера, сложих сол в тоалетната чиния.

Кой да се сети, че и в хидрофора има вода …

И на стълбището явно. И в кухнята долу при мен.

Вече има ламинат и врати на втория етаж

Тъжна история с хубав край, за мен

Първо нямаше вода. Драма голяма. После, според мен, се оказа, че тия момчета много са бързали и са го позамазали.

После им се счупи главата и там си и остана, на 50 метра дълбочина.

Но баща им беше супер и донесе дюлева ракия.

В разгара на ловния сезон да си в гората с камуфлаж, но със спрей, вместо с пушка…

Безмислена работа, но добър спомен.

Ти да видиш 21 век

Токът е безумно слаб. Най-ниското засичане беше 154 волта. В продължение на 2 години звъня и давам сигнали за слаб ток.

100 метра канали, 300 метра тръби, септична яма и дупка за резервоар

Започнахме юли, но август всички го удариха на отпуска